Росица-Умница, бебе на шест месеца, обиколи градината на баба си, носена на ръце от своята майка и макар и много малка, се радваше на всяко цвете и пеперудка, махаше с ръчички към прелитащите лястовички и постоянно се смееше. Но нищо не можеше да се сравни с възторга й, когато застана пред розовия храст, отрупан с едри червени рози. Може да се каже, че направо беше на върха на щастието си.
Розите, обикновено доста суетни и заети със себе си, отначало не й обърнаха внимание. Само най- младата, едва напъпила, наклони главичката си към детето.
- Вижте, вижте! - извика тя - Пристигнала е непозната принцеса! Колко е красива и усмихната! И каква хубава червена рокля носи!
- Не е непозната, обади се едно глухарче, Тя е нашата принцеса, Русалия Кристина Джорджиана, веселата ни повелителка, която вече всички наричат Росица-Умница.
- Колко жалко, въздъхна една друга роза, от белия храст от другата страна на пътеката, от всичко на света най-много бих искала това малко момиченце да бъде наша принц ...