ИЗБОРЪТ НА РОЗИТЕ

  Росица-Умница, бебе на шест месеца, обиколи градината на баба си, носена на ръце от своята майка и макар и много малка, се радваше  на всяко цвете и пеперудка, махаше с ръчички към прелитащите лястовички и постоянно се смееше. Но нищо не можеше да се сравни с възторга й, когато застана пред розовия храст, отрупан с едри червени рози. Може да се каже, че направо беше на върха на щастието си.

  Розите, обикновено доста суетни и заети със себе си, отначало не й обърнаха внимание. Само най- младата, едва напъпила, наклони главичката си към детето.

- Вижте, вижте! - извика тя - Пристигнала е непозната принцеса! Колко е красива и усмихната! И каква хубава червена рокля носи!

- Не е непозната, обади се едно глухарче, Тя е нашата принцеса, Русалия Кристина Джорджиана, веселата ни повелителка, която вече всички наричат Росица-Умница.

- Колко жалко, въздъхна една друга роза, от белия храст от другата страна на пътеката, от всичко на света най-много бих искала това малко момиченце да бъде наша принцеса!

- Може, намеси се една голяма, силно ухаеща червена роза, може да стане, ако ние решим! Имаме право да си изберем покровителка, така е записано в Хрониките на бялата и червената роза.

- Ами тогава да го направим, да го направим! - малката пъпка нетърпеливо се залюля на клончето си.

   Речено-сторено, веднага се проведе събрание и всички единодушно избраха малката принцеса за своя господарка. Тя вече щеше да се титулува Русалия-Кристина-Джорджиана, принцеса на розите и глухарчетата от всички сезони.

- Какво безсрамие! Каква наглост! Не може да избирате друга принцеса, аз съм вашата господарка, аз, аз, аз!

   Това беше феята Тамина, която досега чрез заплахи и интриги се представяше за фея на розите. Розите изтръпнаха от ужас, защото тя често ги наказваше, скубеше листенцата им, мачкаше пъпките. И сега кръжеше над храста, зачервена от яд, а всички светулки и нощни пеперуди изплашено се отдръпваха от пътя й.

   На сутринта розите помръкнаха от мъка и срам. Повечето от венчелистчетата им бяха смачкани и откъснати, от красотата им не беше останало почти нищо. Идеше им да се скрият вдън земя, когато видяха да идва Росица-Умница, усмихната и лъчезарна като малко слънчице. Изведнъж малкото момиченце видя какво се е случило и заплака с глас, сълзите й се стичаха по клонките и падаха на земята.

   И се случи чудо! Смачканите венчелистчета се изправиха, отново свежи и сочни, нови листенца буквално за минути израстнаха, само  миг и розите отново бяха красиви и свежи.

 - Нашата принцеса! Нашата вълшебна принцеса направи чудото! Сълзите й ни излекуваха! - развълнуваха се розите и ухаеха още по-силно.

- И все пак, каза тихо малката пъпка, аз бих предпочела да увехна преждевременно, отколкото да разплача принцесата...