Mar 18, 2011, 7:15 PM

Изгубена любов 

  Prose
1111 0 0
Яд ли те е за пропилените години; яд ли те е сега, когато си тръгваш, за неизказаните думи? Свикна с тъгата в себе си; само погледи остави, казващи хиляди думи - думи, извиращи от сърцето. Съжаляваш ли, че не се осмели да признаеш, че още изгаряш? Защо не можа да преглътнеш гордостта си, защо не остави устните да говорят?
Измъчваш себе си и мен. Дори това ни стигаше да се гледаме всеки ден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Клара All rights reserved.

Random works
: ??:??