Яд ли те е за пропилените години; яд ли те е сега, когато си тръгваш, за неизказаните думи? Свикна с тъгата в себе си; само погледи остави, казващи хиляди думи - думи, извиращи от сърцето. Съжаляваш ли, че не се осмели да признаеш, че още изгаряш? Защо не можа да преглътнеш гордостта си, защо не остави устните да говорят?
Измъчваш себе си и мен. Дори това ни стигаше да се гледаме всеки ден.