Изходът?
Строг кабинет. Задълбочен преглед на документи. Съмнение във всичко и във всички. Проверяване на истинността, застраховане, неспокойствие, дори напрежение… Ежедневието я изстискваше бавно и сигурно. Един ден щеше да се съсухри като изпомачканите и изпоцапани банкноти, които минаваха през нейните нежни ръце. За държавната служителка детството бе само един хубав, но вече смътен сън. Лъчезарната усмивка, жизнерадостта, вярващите очи с искрящ и някак топъл поглед, сякаш никога не бяха съществували. Сега и на шега да намекнеше за някога очарователната си детска наивност, отсрещните биха я помислили за глупачка. Трябваше да бъде хитра, невярваща, вечно съмняваща се, ако не желаеше да бъде стъпкана като ненужен стрък синчец, имащ неблагоразумието да се опули всред изискани, отгледани в парник рози, подрязани точно колкото трябва, без бодли и без мирис, но със специфичен, моден финес. Тя вече със свръхсили се стремеше да играе незнайно от кого и как отредената й роля. Порочният кръг, в който бе въвлечена не я изпускаше дори и за миг. И така до днес, когато се озова в бялата болнична стая и усети тялото си, цялото опасано с прозрачни тръбички. „Ето децата на Голямата Система – системките на Системата, която от толкова години ме е вкопчила…” – помисли си служителката, осъзнавайки къде се намира. Затърси с поглед. Съзря крайчеца на прозорец , през който помахваше акациево клонче. „Изхода, видях го! О, Господи, има го!” – промълви тя, когато медицинската сестра грубо й постави още една система. Държавната служителка за първи път сякаш се почувства свободна. Дали не беше твърде късно?
© Росица Танчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
-
Пепи, Донко и Любо, благодаря ви!
-
Изход винаги има...Поздрав Роси!!!
-
Невероятно! как може тлкова кратък разказ да създаде такава силна атмосфера, все едно чета някой от големите писатели!
-
Би било жалко,ако се усещаме вече на края
Стегнато и кратко,но много истинско! -
Благодаря, Иван!
-
Внушава размисъл,провокира усет,обнадеждава за добрия изход! Хареса ми! Поздрав...и благодаря!
-
Бай Джим и Антонио, благодаря ви за отзивите!
-
<a href="http://smiles.33b.ru/smile.114351.html" target="_blank"><img src="http://s13.rimg.info/02b4305c61f63240b31c9cfb9f715bf5.gif" border="0" /></a>
-
Сеси, благодаря за коментара! Васил, направили сте истински задълбочен анализ на "Изходът?". Благодаря!
-
Разказът ти е много силен и замислящ! Да, изход винаги има, стига да можеш да го откриеш навреме! Поздрави!
-
Привет!
Прекрасно сте пресъздали обезличаването на съвременния човек попаднал в "матрицата" на ..."подрязани точно колкото трябва, без бодли и без мирис, но със специфичен, моден финес"
И "Изходът" онова акациево клонче-многото символи в различните народи:
Поради твърдата си дървесина и дълъг живот, това растение е символ на победата на живота над смъртта. Счита се за знак на плодовитостта както на жената, така и на мъжа.
Според арабите, акацията е символ на любовта.
Европейските народи считат акацията за символ на безсмъртието. "
Аз лично смятам, че героинята е видяла символиката която и придават арабските народи...
Поздравления за написаното!!! -
Ивон, Магдалена, Вилдан, Ангел и Стефка, благодаря за коментарите. Ангел, в никакъв случай героинята ми не би скочила от прозореца.
Светлана Караколева и Илко Илиев най-ясно са изразили моите виждания. Да се вгледаш в своя личен свят и да обмислиш кое е ценностно в живота ти, да съумееш да излезеш от порочния кръг, от инерцията на безсмисленото живуркане, достигайки до прелом в съзнанието, до отсяване на стойностното, до промяна в качеството и начина на живот - това е посланието, ако обичаш да търсиш такова. Колебаех се дали да напиша стихотворение, импресия или есе - бяха ме обзели мисли за търсене на изход от подравнителния, обезличителен кръг, в който всъщност се въртим и се получи горният текст. -
Голямата Система – системките на Системата... Букетче от синчец за теб,Роси!
-
Статично описание на подхвълена тема. И къде е верният изход според вас? Може би той е само един и неизбежен - героинята ви да скочи от прозореца? Това ли е посланието на написаното?
Навярно ще кажете, че вие оставяте изводите и намирането на изхода на
читателите, но на мен ми е интересно какви са вашите - какво трябва да се предприеме, от кого и как? -
Винаги има изход!
-
замисли ме, Роси...понякога сме
толкова недалновидни и безпомощни...
но винаги има изход..
сърдечно.. -
С поздравления, Роси!
-
Плами, Силви, Светлана, Илко, Блага, ТО Е ТО, Милена, Веска, Ангел, Петя и Николина, благодаря ви! Петя, романът и кратките прозаични произведения още от месец ноември 2010 г. са при редакторката, с която ти ме запозна. Постепенно се подготвя издаването им. Мислех, че моят лирически не липсва на никого, защото някак се въплъщава и в прозаичните ми творби. Често изразявам чувствата и мислите си в стихове и сега ти не само много ме зарадва, но и ми вдъхна смелост, намеквайки, че моят лирически герой ти липсва.
-
силно и дълбоко, поздрав
-
хубаво ми е , като те чета...От първия ти разказ тук, за майката, която искаше да развали дарението.
пп.а романът?Липсва ми лирическият. -
Кратко и дълбоко.
Поздравления! -
Поздрав!
Добра тема за размисъл ни даде. -
Хубаво е! Наистина провокира за размисъл.
-
Роси, в тишината след прочита всеки би могъл да се вгледа в своя личен свят и да стигне до Изхода. Пречистващ разказ. Сърдечен поздрав и Благодарност!
-
"ненужен стрък синчец"...
Творбите ти винаги замислят, Роси! Поздрав!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
