Eia (Росица Танчева)
436 13844
13.02.2011 г., 13:55 ч.

Изходът? 

  Проза » Други
1086 1 26
1 мин за четене

 

          Строг кабинет. Задълбочен преглед на документи. Съмнение във всичко и във всички. Проверяване на истинността, застраховане, неспокойствие, дори напрежение… Ежедневието я изстискваше бавно и сигурно. Един ден щеше да се съсухри като изпомачканите и изпоцапани банкноти, които минаваха през нейните нежни ръце. За държавната служителка детството бе само един хубав, но вече смътен сън. Лъчезарната усмивка, жизнерадостта, вярващите очи с искрящ и някак топъл поглед, сякаш никога не бяха съществували. Сега и на шега да намекнеше за някога очарователната си детска наивност, отсрещните биха я помислили за глупачка. Трябваше да бъде хитра, невярваща, вечно съмняваща се, ако не желаеше да бъде стъпкана като ненужен стрък синчец, имащ неблагоразумието да се опули всред изискани, отгледани в парник рози, подрязани точно колкото трябва, без бодли и без мирис, но със специфичен, моден финес. Тя вече със свръхсили се стремеше да играе незнайно от кого и как отредената й роля. Порочният кръг, в който бе въвлечена не я изпускаше дори и за миг. И така до днес, когато се озова в бялата болнична стая и усети тялото си, цялото опасано с прозрачни тръбички. „Ето децата на Голямата Система – системките на Системата, която от толкова години ме е вкопчила…” – помисли си служителката, осъзнавайки къде се намира. Затърси с поглед. Съзря крайчеца на прозорец , през който помахваше акациево клонче. „Изхода, видях го! О, Господи, има го!” – промълви тя, когато медицинската сестра грубо й постави още една система. Държавната служителка за първи път сякаш се почувства свободна. Дали не беше твърде късно?

© Росица Танчева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пепи, Донко и Любо, благодаря ви!
  • Изход винаги има...Поздрав Роси!!!
  • Невероятно! как може тлкова кратък разказ да създаде такава силна атмосфера, все едно чета някой от големите писатели!
  • Би било жалко,ако се усещаме вече на края
    Стегнато и кратко,но много истинско!
  • Благодаря, Иван!
  • Внушава размисъл,провокира усет,обнадеждава за добрия изход! Хареса ми! Поздрав...и благодаря!
  • Бай Джим и Антонио, благодаря ви за отзивите!
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.114351.html" target="_blank"><img src="http://s13.rimg.info/02b4305c61f63240b31c9cfb9f715bf5.gif" border="0" /></a>
  • Сеси, благодаря за коментара! Васил, направили сте истински задълбочен анализ на "Изходът?". Благодаря!
  • Разказът ти е много силен и замислящ! Да, изход винаги има, стига да можеш да го откриеш навреме! Поздрави!
  • Привет!
    Прекрасно сте пресъздали обезличаването на съвременния човек попаднал в "матрицата" на ..."подрязани точно колкото трябва, без бодли и без мирис, но със специфичен, моден финес"
    И "Изходът" онова акациево клонче-многото символи в различните народи:
    Поради твърдата си дървесина и дълъг живот, това растение е символ на победата на живота над смъртта. Счита се за знак на плодовитостта както на жената, така и на мъжа.
    Според арабите, акацията е символ на любовта.
    Европейските народи считат акацията за символ на безсмъртието. "
    Аз лично смятам, че героинята е видяла символиката която и придават арабските народи...
    Поздравления за написаното!!!
  • Ивон, Магдалена, Вилдан, Ангел и Стефка, благодаря за коментарите. Ангел, в никакъв случай героинята ми не би скочила от прозореца.
    Светлана Караколева и Илко Илиев най-ясно са изразили моите виждания. Да се вгледаш в своя личен свят и да обмислиш кое е ценностно в живота ти, да съумееш да излезеш от порочния кръг, от инерцията на безсмисленото живуркане, достигайки до прелом в съзнанието, до отсяване на стойностното, до промяна в качеството и начина на живот - това е посланието, ако обичаш да търсиш такова. Колебаех се дали да напиша стихотворение, импресия или есе - бяха ме обзели мисли за търсене на изход от подравнителния, обезличителен кръг, в който всъщност се въртим и се получи горният текст.
  • Голямата Система – системките на Системата... Букетче от синчец за теб,Роси!
  • Статично описание на подхвълена тема. И къде е верният изход според вас? Може би той е само един и неизбежен - героинята ви да скочи от прозореца? Това ли е посланието на написаното?
    Навярно ще кажете, че вие оставяте изводите и намирането на изхода на
    читателите, но на мен ми е интересно какви са вашите - какво трябва да се предприеме, от кого и как?
  • Винаги има изход!
  • замисли ме, Роси...понякога сме
    толкова недалновидни и безпомощни...
    но винаги има изход..
    сърдечно..
  • С поздравления, Роси!
  • Плами, Силви, Светлана, Илко, Блага, ТО Е ТО, Милена, Веска, Ангел, Петя и Николина, благодаря ви! Петя, романът и кратките прозаични произведения още от месец ноември 2010 г. са при редакторката, с която ти ме запозна. Постепенно се подготвя издаването им. Мислех, че моят лирически не липсва на никого, защото някак се въплъщава и в прозаичните ми творби. Често изразявам чувствата и мислите си в стихове и сега ти не само много ме зарадва, но и ми вдъхна смелост, намеквайки, че моят лирически герой ти липсва.
  • силно и дълбоко, поздрав
  • хубаво ми е , като те чета...От първия ти разказ тук, за майката, която искаше да развали дарението.
    пп.а романът?Липсва ми лирическият.
  • Кратко и дълбоко.
    Поздравления!
  • Поздрав!
    Добра тема за размисъл ни даде.
  • Хубаво е! Наистина провокира за размисъл.
  • Роси, в тишината след прочита всеки би могъл да се вгледа в своя личен свят и да стигне до Изхода. Пречистващ разказ. Сърдечен поздрав и Благодарност!
  • "ненужен стрък синчец"...
    Творбите ти винаги замислят, Роси! Поздрав!!!
Предложения
: ??:??