Вълевски изчезна някъде - мисля, че си замина за вкъщи; разболя се, вдигна температура и един-два дни само се излежаваше в стаята. Може би от многото алкохол, който изпихме. В интерес на истината, по-едно време и аз имах чувството, че, ако продължаваме в това темпо, ще пукна; всеки ден едно и също: наливане и пак наливане: ставах сутрин и отивах не изтрезнял на работа; претупвах часовете набързо или направо пусках съответния клас и пак алкохол. Вълевски почти не мърдаше от общежитието; по цял ден висеше в барчето или се излежаваше в стаята си. В такива моменти човек има чувството, че светът започва да се върти около тази безкрайна повтаряемост; като че ли има нещо много дълбоко философско в това да се наливаш с алкохол; в подобни случаи започва да се живее между двата свята - реалния и нереалния; материалното чувство отслабва, нормалната и здрава логика избледнява за сметка на абстрактния субективен свят. Минусът на това е, че обикновено човек се чувства твърде зле след препиване, още ...