3 мин за четене
Вълевски изчезна някъде - мисля, че си замина за вкъщи; разболя се, вдигна температура и един-два дни само се излежаваше в стаята. Може би от многото алкохол, който изпихме. В интерес на истината, по-едно време и аз имах чувството, че, ако продължаваме в това темпо, ще пукна; всеки ден едно и също: наливане и пак наливане: ставах сутрин и отивах не изтрезнял на работа; претупвах часовете набързо или направо пусках съответния клас и пак алкохол. Вълевски почти не мърдаше от общежитието; по цял ден висеше в барчето или се излежаваше в стаята си. В такива моменти човек има чувството, че светът започва да се върти около тази безкрайна повтаряемост; като че ли има нещо много дълбоко философско в това да се наливаш с алкохол; в подобни случаи започва да се живее между двата свята - реалния и нереалния; материалното чувство отслабва, нормалната и здрава логика избледнява за сметка на абстрактния субективен свят. Минусът на това е, че обикновено човек се чувства твърде зле след препиване, още ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse