На другия ден наново хванах автобуса и отново поех за града. Какво още търсех? И аз не знам, просто търсех нещо, което си въобразявах, че стои в миналото, но не съм сигурен какво бе точно и изобщо къде се намираше... Слязох от автобуса и се намъкнах в едно кафе. Забих глава във вестника, който бях купил, докато си пия кафето. Така около час. Омръзна ми. Реших да изляза и да се пошляя из града. Навън пак беше започнало да вали. Прибегнах до отсрещния тротоар и се намъкнах в един магазин, за да си купя цигари. Вътре имаше опашка и аз се наредих на нея. Без това валеше и нямаше за къде да бързам. Някой ме бутна по лакътя. Обърнах се: беше една моя братовчедка доста по-голяма от мен.
- Здравей, откога си тук? - попита ме тя.
- От някой друг ден.
- Ще ти забравим физиономията, въобще не се появяваш насам… чух, че дядо ти починал, от какво?
- Ами от старост… Всъщност не знам… май сърцето нещо…
- Аха… е, всички ще идем там… Ти как си?
- Добре, горе-долу.
- Пак там ли работиш?
- Там.
- Братовч ...