Хребетът се беше извил като камила. Едногърба. Те са много трудни за яздене, тези хребети, и никой не ги одобрява, когато е на път. Казват, че в Южна Африка имало камили...
– Помогни ми – изстена тя. – Беше млада жена, нямаше и трийсет. Носеше огромни обувки, чорапи, вълнени, ямурлук и очила. – По дяволите, одрасках се! Как ме прободе!
– Ти кървиш! – притече се мъжът, който вървеше пред нея и забърза надолу по камъните. – Къде се препъна?
– Не съм се препъвала. Просто кървя.
Времето беше чудесно. Есента не бързаше. Скоро, като завалят дъждовете, тук щеше да стане непристъпно. Трябваше да изкачат този хълм и после в хижата щеше да е друго.
– В хижата ще се стоплиш и ще те намажа с нещо. За сега имам това – подаде ѝ бинт и някакво лекарство в едно непрозрачно шишенце.
Тя седна. Омърлуши се.
– Не искаш ли да продължим? – Той беше угрижен.
– Защо да продължаваме? – Тя беше по-угрижена.
– Раната ще заздравее. Нищо работа.
– Тя вероятно ще заздравее, да. А другото?
Колоната дойде след тях. Б ...