- Здравей, аз съм Наталия Уолтърс приятно ми е да се запознаем - рекох и стиснах подадената ù ръка.
Рейчъл ме огледа набързо и издуха един кичур от нескопосано, вързаната си коса.
- Какви сили имаш и какво си?
- Какво имаш предвид? - отговорих на въпроса ù с вапрос.
- Как така? Добре, например аз съм вампир и управлявам земята - каза и от това ченето ми увисна до колената ми.
- Не ми казвай, че си нормален човек!
- За това може малко да се по спори, чичо ми Бил беше човек, но не можеше да се твърди, че някога е бил нормален. Но да, човек съм, пък и вампири не съществуват, затова може би и ти имаш нужда от преглед.
- Първо - в отлично здраве съм, и второ - наистина съществуваме, и трето - как, по дяволите, са приели човек в училището? Ще те хапнат за закуска! - отсече Рейчъл.
- О, боже, сигурно халюцинирам - първо онова в гората, а сега и това!
- Какво в гората? - попита любопитно тя.
- Докато пътувах насам, видях едно момче да вдига във въздуха земята заедно с дърветата върху нея и то ...