- Здравей, аз съм Наталия Уолтърс приятно ми е да се запознаем - рекох и стиснах подадената ù ръка.

Рейчъл ме огледа набързо и издуха един кичур от нескопосано, вързаната си коса.

 - Какви сили имаш и какво си?

 - Какво имаш предвид? - отговорих на въпроса ù с вапрос.

 - Как така? Добре, например аз съм вампир и управлявам земята - каза и от това ченето ми увисна до колената ми.

 - Не ми казвай, че си нормален човек!

 - За това може малко да се по спори, чичо ми Бил беше човек, но не можеше да се твърди, че някога е бил нормален. Но да, човек съм, пък и вампири не съществуват, затова може би и ти имаш нужда от преглед.

 - Първо - в отлично здраве съм, и второ - наистина съществуваме, и трето - как, по дяволите, са приели човек в училището? Ще те хапнат за закуска! - отсече Рейчъл.

 - О, боже, сигурно халюцинирам - първо онова в гората, а сега и това!

 - Какво в гората? - попита любопитно тя.

 - Докато пътувах насам, видях едно момче да вдига във въздуха земята заедно с дърветата върху нея и то без никакви видими усилия. Помислих си, че просто си въобразявам, а не, че е истина.

 - Уф, коя ли надута отрепка си видяла?! - възкликна замислено Рейчъл.

 - Ето виж, сега ще ти покажа как действат силите ми - рече и застана до една от саксиите на прозореца. Махна ми с ръка да се приближа и когато застанах зад нея, тя постави ръка върху пръстта. Сетне растението потрепери и израстна в красива мини роза за секунди.

 - Уау! - беше единственото, което можех да кажа.

 - А ти можеш ли да вдигаш почвата или нещо такова?

 - Не, това е друг вид дарба, нарича се телекинеза. Готова ли си да те разведа из училището преди вечерята?...