Изненадата
„Колко е прекрасно утрото и денят“ - помили си тя и стомахът ù се сви на топка при спомена за него. Тя отпи от голямата, синя чаша, пълна до горе с кафе и в тялото ù се разля топлина от спомена за топлите му, плътни устни и кафето. Утрото обещаваше поредния горещ августовски ден от отлитащата неусетно отпуска. Само след месец трябваше да се върне към задълженията си на преподавател в университета. В съзнанието ù премина като мълния мисълта да стане от този стол, да остави чашата с кафе, да облече първото, което види в гардероба си, да обуе някакви обувки, да хване автобуса, да стигне до дома му, да позвъни на вратата му, да го прегърне, да му каже колко много означава той за нея, без телефонни обаждания и предупреждения, изненадващо и романтично...
Тя постави чашата с недопитото кафе в мивката, отиде в спалнята, сгъна одеялото и оправи възглавницата на огромното си легло, отвори големия чамов гардероб, пълен до горе с неподредени дрехи, грабна черно бюстие, сложи си любимите ...