7 min reading
Качихме се на нещо като подобие на автобус. Местните награбили кашони с някакви провизии, ние с раниците си, оставаше да има и няколко живи кокошки или петел.
Прахоляк и вътре, и след автобуса.
Албергето, или правилно го нарече оня служител, общежитие, като казарма. Наредени два реда легла, къде допрени по две, къде единични, но прилично оправени. Тя се отправи към свободно само легло, и току да въздъхне облекчено.
- Не, ела тук на двойните, трябва да сме винаги един до друг - успях да й прошепна.
Без да роптае сложи раницата си и се изтегна на леглото, аз я последвах на другото. Някъде шуртеше вода, баня или тоалетна с развалено казанче.
Тя се огледа, някои от мъжете и жените се бяха разсъблекли и се суетяха около леглата си.
- Чакай малко, преди да легнеш, повдигай възглавницата си да не се е скрила някоя бубулечка и после да се изплашиш, ето така - говорех и взех възглавницата й, повдигнах и изчетках под нея с ръка, изтупах я - Същото и със завивките, проверявай ги винаги.
Проверих ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up