Ерик стоеше спотаен на покрива на един златарски магазин и наблюдаваше къщата на Феон. Правеше го всяка вечер през последните два месеца и през по-голямата част от деня. Изучаваше навиците на пазачите, на прислугата и най-вече на единствената дъщеря на Феон. Най-желаното момиче в цял Тиарет. Феон бяха една от най-богатите и влиятелни фамилии в града, но уви съдбата не бе тъй благосклонна към стария Скикда и го бе дарила само с едно дете – момиче. Леа бе пазена по-добре и от градската хазна. Всеки, който желаеше да я ухажва, минаваше през обезкуражаваща процедура на одобрение. Първо от родителите, а след това от дъщерята. Досега никой не бе успял да получи и двете, но броят на кандидатите не секваше.
Бяха взети какви ли не предохранителни мерки, да не би случайно някой своенравен кандидат да отмъкне момичето.
А Ерик щеше да стори точно това – да отвлече Леа Феон и да сбъдне мечтата си. Но не трябваше да избързва, два месеца се подготвяше за това и тази вечер трябваше да е спокоен.
Стоеш ...