Ерик стоеше спотаен на покрива на един златарски магазин и наблюдаваше къщата на Феон. Правеше го всяка вечер през последните два месеца и през по-голямата част от деня. Изучаваше навиците на пазачите, на прислугата и най-вече на единствената дъщеря на Феон. Най-желаното момиче в цял Тиарет. Феон бяха една от най-богатите и влиятелни фамилии в града, но уви съдбата не бе тъй благосклонна към стария Скикда и го бе дарила само с едно дете – момиче. Леа бе пазена по-добре и от градската хазна. Всеки, който желаеше да я ухажва, минаваше през обезкуражаваща процедура на одобрение. Първо от родителите, а след това от дъщерята. Досега никой не бе успял да получи и двете, но броят на кандидатите не секваше.
Бяха взети какви ли не предохранителни мерки, да не би случайно някой своенравен кандидат да отмъкне момичето.
А Ерик щеше да стори точно това – да отвлече Леа Феон и да сбъдне мечтата си. Но не трябваше да избързва, два месеца се подготвяше за това и тази вечер трябваше да е спокоен.
Стоеше приклекнал вече два часа, трябваше да започне да действа скоро. Още малко и последната светлина в къщата щеше да угасне. Скрит в сумрака, Ерик започна да преговаря плана си. Кучетата-пазачи вече го познаваха. Всяка седмица ги водеха на лекар и всяка седмица на пътя на водача им се изпречваше мръсен просяк, който хвърляше хляб със скрити парчета салам на кучетата и изчезваше преди водача им да го хване.
Къщата бе оградена с висок зид. Бе построен така че пазачите лесно можеха да забележат всеки натрапник. Черен облак бавно обгръщаше Луната и постепенно отнемаше светлината й. В къщата най-после настъпи тъмнина. Ерик бе напълнил джобовете на градските астролози, за да научи кога ще има облачна нощ. Не можеше да си позволи никакви грешки. Набра се внимателно на зида и се изкачи върху него. Благодарение на обувките си не издаде и звук, когато се приземи върху покрива на къщата. Всеки професионален крадец имаше такива – бяха меки, но достатъчно дебели, за да не бъдат разкъсани от стъкло или пирон. Приличаха по-скоро на обувки за танци. Ерик бавно се спусна по покрива и увисна точно над стаята на Леа. Едно от кучетата го видя и излая радостно. Крадецът бръкна в пазвата си и му хвърли къшей хляб.
Много, много внимателно той се премести така, че да може да стъпи на парапета на терасата й. Имаше славеев под в стаята на момичето – при всяка стъпка се разнасяше тиха славеева песен. Леа никога не използваше терасата си, така че Ерик реши да не стъпва на нея, в случай че и тя е със славеев под. Парапетът бе достатъчно широк и той лесно запази равновесие, след като се пусна от ръба на покрива.
Всяка сутрин прислужницата отваряше широко двете стъклени врати на терасата, за да проветри покоите на господарката си. Ерик бе забелязал, че едната панта скърца отвратително и една вечер с ловко хвърлен камък счупи прозореца и се наложи смяна на цялата врата. След което тя не скърцаше изобщо.
Предрешен като млад търговец от село, той бе флиртувал с прислужницата на Лея и я бе убедил, че господарката й ще намери истинската си любов, само ако спи цял месец с легло, изцяло огрявано от лунна светлина. Доверчивото момиче бе повярвало на думите му и въпреки протестите на баща си, Леа успя с нейна помощ да премести леглото си точно срещу терасата.
След флирта на готвачката с млад чирак, тя откри приказна омайна билка, която била подарък от учителя на чирака за десерта на най-красивото цвете в къщата на Феон. Хитрата готвачка обаче бе сложила само половината от билката в десерта на Леа, останалото бе заделила за лично ползване.
Ерик застина за няколко мига, за да се наслади на гледката. Леа, действително бе много красива. Дългите й светлокестеняви коси бяха разпилени по възглавницата. Наситено зелените й очи сега бяха закрити от нежни клепки с дълги ресници. Имаше чипо носле, плътни устни и нежна светла кожа. Тялото й, хармонично и стегнато, притежаваше красотата на младостта. Като истински крадец, Ерик не можа да не се възхити на дългите й деликатни пръсти. Но сега нямаше време да й се любува. Леа спеше дълбоко, точно както се очакваше. Той внимателно я повдигна от леглото и вдъхна неволно парфюма й. Неслучайно бе най-желаното момиче в Тиарет. Спусна въже от парапета на терасата й до земята. Внимателно дръпна завесите и затвори вратата. Нищо не трябваше да издава присъствието му.
Спускането бе особено трудно, защото момичето бе съвсем отпуснато. Но трудното тепърва предстоеше. По план трябваше да излезе пред главния вход на имението. Метнал Леа на гръб.
От наблюденията си значеше, че за половин час пазачите се събираха да пийнат по едно, след което отново се връщаха по местата си. Но тъй като не бяха толкова глупави, го правеха всяка нощ в различен час. И все пак, спазваха някаква последователност, която Ерик бе успял да улови.
Спотаи се зад караулното помещение точно до входа. Пазачите не бяха на повече от метър разстояние. Не минаха и пет минути, и те като по команда се отдалечиха. Крадецът въздъхна с облекчение и внимателно отвори вратата. Благодари на Луната, че не изскърца пронизително. Понечи да изведе най-накрая скъпоценния товар от имението, когато Леа изстена. Ерик замръзна от ужас. Не можеше да се събуди точно сега, билето трябваше да я държи упоена поне дванадесет часа. Бе готов да я хвърли на земята и да избяга, стига да не го хванат.
Но не. Не можеше да се паникьоса точно сега, когато почти бе успял! Стоя неподвижно няколко минути, докато се увери, че Леа не се е събудила. Няколко ужасни минути, прекарани на главния вход на имението Феон, метнал единствената му дъщеря на гръб. Нямаше да види бял ден, ако го хванеха. Но нищо не се случи. Ерик си отдъхна дълбоко, затвори внимателно вратата и изчезна в тъмнината.
След час събудиха водача на гилдията на крадците. Слугата му сложи наметало и поведе господаря си към стаята, в която го чакаха. Когато Санд отвори вратата, се усмихна доволно. Положена на легло, Леа Феон спеше кротко, а Ерик стоеше на единствения стол в стаята и пиеше жадно направо от кана с вода. Когато видя учителя си, остави каната и се изправи. Очите му блестяха победоносно. Посочи момичето и каза:
- Успях!
- Почти, момчето ми. – Ерик помръкна. Усети, че това не е краят на вечерта. – виждаш ли, момчето ми... Ти се справи чудесно, но при обстоятелства, които зависеха само от теб. За да станеш професионален крадец, трябва да можеш да се справяш със ситуации, в които нищо не зависи от теб. Ето защо, ако искаш да станеш майстор в този занаят, ще я изнесеш от тук, ще я събудиш и ще я върнеш в къщата, без да те заподозрат. Имаш един ден. Знаеш какво ще се случи, ако те хванат и какво, ако изпълниш задачата си. – Санд излезе от стаята и остави ученика си сам.
Ерик въздъхна тежко, сложи отново превръзката, която закриваше лицето му и бавно излезе, понесъл Леа Феон.
Зазоряваше се.
© Ани Всички права запазени
Зори - съвсем скоро ще е готова, финални приготовления извършвам.