Професор Кормисошев стана рано, защото днес трябваше да изпитва студенти. Един вид „сесия”. При спомена за тази история професорът изпадна в умиление, когато се сети как навремето трепереше като лист, преди да влезе при изпитващия. Как се потеше, свиваше го корем, но да не изпадаме в отдавна забравени подробности. Защото днес професорът щеше за изпитва при други условия, родили се в демократични, ковидни и изобщо някакви необясними за него времена, наречени „новата реалност”.
Обръсна се, облече бяла риза, сив костюм и червена папийонка, огледа се и като се одобри, взе си такъмите, приготвени за изпита и с усмивка прекрачи прагът на дома си. Погледна за последен път графика за посещение на студентите, които бяха благоволили да го приемат лично да ги изпита и си избра Маргарита. Тя му беше дала някакъв адрес на Салон за красота и му каза, че когато и да мине, ще е там и ще му отдели нужното време. Щом било сесия, няма как да я протака. Да идва, да пита, няма проблем. Така му каза тя и по ...