По дяволите този конкурс! Трябваше да участвам в него. Ето, хората написаха прекрасни разкази, а аз нищо. Кога съм писала за таласъми и вампири. Че те не съществуват. Аз съм сериозен човек, реалист, здраво стъпил на земята. Не, няма да участвам! Голяма работа, ще минат и без мене. Я чакай да си налея още малко винце и ще си лягам. Няма да се терзая повече…
Не помня кога съм си легнала, но ясно виждам как вратата на стаята ми се отваря безшумно, колкото да мине човек през нея. Няма никой, може да е от течението и се обръщам на другата страна. Чувам токчета зад гърба ми. Е, не! Пак се обръщам и виждам млада жена, облечена в старомоден сив габардинен костюм, застанала до леглото ми. Сакото ù е вталено с четири копчета отпред, а полата е разкроена и стига до глезените. Носи черни обувки с нисък корков ток. Жената има дълги златисти коси, разпилени по раменете, а очите ù са сини, излъчващи благородство и топлина.
- Коя си ти? – питам с надебелял език. Непознатата се усмихва и присяда до мен ...