Jun 3, 2021, 9:37 PM

Изпуснах метрото 

  Prose » Narratives, Letters, Epigrams, Miniatures, Aphorisms, Others
1840 3 4
Току що си спомних този момент.
Случи се преди около месец. Беше топло. Изпила съм си кафето, седя и си чакам метрото. Приповдигнато ми е.
Тогава я видях- трохица живот, не по- голяма от върхът на нокътя ми. Опитваше се да излети, но не можеше. "Свършено е."- казах си.-" Идват и още хора. Така или иначе- все си е умряла."
Имах още няколко минути до идването на метрото. Разсеях се, но някак ми стана тъжно. Толкова незначителен, мимолетен живот... толкова микроскопичен, че и да искаш няма как да му помогнеш. Тази малка твар ме накара, мен, човекът, да се почувствам толкова безсилен.
Погледах го как се бореше, без да осъзнава. Изтръпнах- кракът стъпи на няколко милиметра от него и отмина, забързан към целта си.
"Така и така всичко в този свят умира."- помислих си.-" Но да умираш далеч от дома си, лишен дори от уюта на естествената си среда е твърде жестоко. "
Извадих салфетка от джоба си.
Изпуснах метрото.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Б. All rights reserved.

Random works
: ??:??