Андромеда (Мария Б.)
16 16
3 июн. 2021 г., 21:37

Изпуснах метрото 

  Проза » Рассказы, Письма, Эпиграммы, миниатюры, афоризмы, Другие
1707 3 4

Току що си спомних този момент.

Случи се преди около месец. Беше топло. Изпила съм си кафето, седя и си чакам метрото. Приповдигнато ми е. 
Тогава я видях- трохица живот, не по- голяма от върхът на нокътя ми. Опитваше се да излети, но не можеше. "Свършено е."- казах си.-" Идват и още хора. Така или иначе- все си е умряла."

Имах още няколко минути до идването на метрото. Разсеях се, но някак ми стана тъжно. Толкова незначителен, мимолетен живот... толкова микроскопичен, че и да искаш няма как да му помогнеш. Тази малка твар ме накара, мен, човекът, да се почувствам толкова безсилен. 

Погледах го как се бореше, без да осъзнава. Изтръпнах- кракът стъпи на няколко милиметра от него и отмина, забързан към целта си.

"Така и така всичко в този свят умира."- помислих си.-" Но да умираш далеч от дома си, лишен дори от уюта на естествената си среда е твърде жестоко. "

Извадих салфетка от джоба си. 

Изпуснах метрото.

© Мария Б. Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за милите коментари! 🙂
  • Наистина е много хубаво и трогателно! За Вселената, за Създателя всеки живот е важен и значим! Поздравления Мария Б.
  • Прекрасно! С Миг съм! Браво!
  • Написаното на небето , чете се на земята със сърцето! " Изпусни метрото - съхрани живот!" Много мила творба! Благодаря! Усмихнахте ме !
Предложения
: ??:??