И сякаш за да се дооправдая направих следващата стъпка.
- Хайде да си разменим телефонните номера, ако сме свободни след работа да се обаждаме, да поскитаме из Атина, по Акропола или Пирея, а можем да идем на плаж, вече хората ходят - предложих раздвоен. Най-много да ме отреже и готово.
- О, защо не, отлична идея - засмя се тя
Извади мобилния си
- Диктувай...
Изрецитирах цифрите, тя ми позвъни. Усмихнахме се едновременно, сякаш '' Ето видяхме ли, не било трудно''. Запаметихме номерата си.
И като децата, сутрин на път за работа си пожелавахме ''Приятен ден '',... по-късно като задочно влюбени '' Ще се видим ли на кафе след
работа '' , или '' В събота сме пак на разходка, нали ''.
Беше ни интересно и весело и на двамата, даже като всички през смях се държахме за ръце да не се изгубим из множеството по Монастираки или зяпайки витрините по ''Ерму''.
- А защо вместо да обикаляме из Атина в тази горещина не идем на плаж, цяла Атина е там - предложих в един горещ ден
Мдаа, на плажа, там е ист ...