И сякаш за да се дооправдая направих следващата стъпка.

- Хайде да си разменим телефонните номера, ако сме свободни след работа да се обаждаме, да поскитаме из Атина, по Акропола или Пирея, а можем да идем на плаж, вече хората ходят - предложих раздвоен. Най-много да ме отреже и готово.

- О, защо не, отлична идея - засмя се тя

Извади мобилния си

- Диктувай...

Изрецитирах цифрите, тя ми позвъни. Усмихнахме се едновременно, сякаш '' Ето видяхме ли, не било трудно''. Запаметихме номерата си.

И като децата, сутрин на път за работа си пожелавахме ''Приятен ден '',... по-късно като  задочно влюбени '' Ще се видим ли на кафе след

работа '' , или '' В събота сме пак на разходка, нали ''.

Беше ни  интересно и  весело и на двамата, даже като всички през смях се  държахме за ръце да не се изгубим из множеството по Монастираки или зяпайки витрините по ''Ерму''.

- А защо вместо да обикаляме из Атина в тази горещина не идем на плаж, цяла Атина е там - предложих в един горещ ден

Мдаа, на плажа, там е истината, само по един бански, уж да прикрива нещо, не че го няма и не е за прикриване, но вече  си по-естествен, по-истински, хайде по-натурален.

Симпатяга е, нямаше двойна  брадичка или по кръста  сланинки , дето да си закачи долнището на банския, е, не вирнати гърди, а нормално отпуснати в горнището, бедрата заоблени, колената не са щръкнали, коремчето прибрано, е не точно като дъска.

- Изглеждаш прекрасно, Роси

- Благодаря за комплимента - засмя се тя - И ти също.

Влизахме във водата, под чадърите, разказвахме си весели неща и денят мина. После седмица, две , три. Определено имахме напредък, не ни беше страх дали ще се намокрим, а се пръскахме и гмуркахме из водата като безгрижни хлапета. Изкачахме от водата един до друг, ръце или крака се докосваха, смеехме се на закачките си.

Ще рискувам, ще я притисна и зацелувам, даже и да не й е приятно, като културна жена, едва ли ще се развика, после може  и да ми каже '' Чао, до тук бяхме ''. Придърпах я, солените ни устни се притаиха в целувка, езичетата ни опитаха солеността им, не бързахме да се оттеглим. После ме погледна игриво и се впи отново в устните ми. Ръката й се плъзна  надолу опипа боксерките ми отпред, после поразмачка междукрачието ми, обви ръце около  врата ми, подскочи и скръсти крака на хълбоците ми.

Колко малко му трябва на един мъж за да е мъж.

Застанахме кротичко един до друг до гърди във водата и не вярвахме какво се бе случило.

            Отново бе събота. Обичайното напичане на жаркото слънце, охлаждане във водата, пийване на студено фрапе и придрямване в сянката на чадъра. Дооблизвахме клечката сладолед и сме в автобуса.

- А ти, защо не ме каниш у вас, от толкова време се познаваме - попита тя директно

- Отново ме е страх да те поканя, не искам просто приятелството ни да свърши така неразбрано...

- Как  неразбрано - озадъчи се тя

- Ами най-обикновенно '' Ти за каква ме мислиш, това че съм с теб на море, излизаме заедно, не ти дава основание да ме каниш у вас, ясна ли съм ''- на един дъх й го казах

- И това ли е основната причина - сериозно попита тя, гледайки  ме любопитно

- Да, това е - хладно отвърнах

- Добре, покани ме, пък аз ще реша

- Росе, искаш ли да идем у дома - прошепнах в ухото й

- Искам разбира се, с удоволствие - все така сериозно отговори

            Пристигнахме пред пътната врата, отключих и я отворих.

- Ето тук живея, заповядайте госпожо,...след вас , госпожо - поканих я и театрално приклекнах

Тя плахо пристъпи, огледа се. Къщичката като всички гръцки из кварталчето в средата на двора, по-точно на 6 метра от съседите и 8 метра от улицата, типичните цитрусови дървета във всеки двор, цветя и рози откъм улицата, гараж, зад него площадка за барбекю с маса и столове, мифка.

- Ти живееш тук, браво. И имаш лека кола и мотор, и до сега  не си споменавал такива подробности, ах тии...Ела тук скромни ми човече, дай да те целуна.

И замряхме в продължителна истинска целувка.

- Имаш ли още изненади - смееше се тя

- Имам. Имам баня със слънчев колектор, чиста хавлия, нали не искаш да стоиш така осолена - хумористично подходих и аз - Имам и нещо за цър-пър на барбекюто, бира, студено бяло вино.

- Еха, всичко това е идея, имам си в чантата рокля и бельо, и иска реализация.

             Наслаждавахме се вече на звездното небе, бъбрехме неангажиращи неща.

- Росе, а не ти ли е хладничко с тази тънка рокличка, не искаш ли да дойдеш и седнеш в мен - гальовно я  попитах и протегнах ръка.

Топлата й ръчичка се отпусна в моята, после се нагласи удобно в скута ми, опря глава на гърдите ми. Покорна и нежна.

- А не искаш ли да поразчистим тук и да се приберем  вътре, заключваш ли нощем - шепнеше тя и се притискаше в мен.

Меката светлина в спалнята ни обгърна. Бавничко си помагахме за дрехите придружено с целувки. По почернелите ни тела се открояваше белотата от банските ни, погалихме ги нежно и сякаш настръхнахме от приятния допир.

Ръчичките й смело опипваха, устните й шепнеха нещо.

От допира до хладните чаршафи ли телата ни потръпваха, или се търсеха и откриваха.

Матракът на спалнята ни се стори тясен от лудешкия ни танц.

- Не се притеснявай, отпусни се,... имаме още три безопасни дни,...не се притеснявай в любовта си - на пресекулки тихичко говореше тя.

Напръщялите й гърди подскачаха в такт, изведнъж замря, пораздрвижи се отново и отпусна върху ми, обсипвайки ме с целувки.

Чувствахме се като едно цяло, тя отново влезе в ритъма на любовта ни, тялото й се разтресе с лек вик на поредна удовлетвореност, след няколко мига изригнах. Пулсациите ни на удовлетвореност поутихваха.

              Утринното  слънце и хорът на птичките из клоните на дърветата ни завариха  все още с приплетени голи тела.

- Благодаря ти, ти отново ме направи истинска жена, разсея чувството ми за молоценност,... ти си истински мъж - говореше тя замечтано

- Няма защо да ми благодариш, направихме всичко това с голяма любов и заради самата любов.

Скоро почувствахме, че ни е трудно да сме разделени. Тя прие с охота да живее при мен, съобщи на децата си за нас.

А ние дали истински се харесвахме  и обичахме. Вероятно да.

Нямаше недомлъвки или завоалирани желания, а открити взаимоотношения. Беше ми приятно да съжителствам, не по-точно да живея с такава жена. Радвахме се заедно на успехите на синовете й в университета и на работата им, изпращахме им дребни подаръчета и картички за рожденни и именни дни. И  времето   тиктакаше напред.

              Беше вече хладничко и  дъждовно есенно време, ходехме до морето, не толкова за разходка, колкото  от насталгия  по едно прекрасно минало лято и в очакване на новото. Сутринта тихият дъждец прикапваше по тенекията на навесчето, кротичко и приспивателно.

Топличко и благоуханно  е под завивките.

- Росе, ти мислила ли си да си имаме дете, ей така отведнъж ми дойде

- Ех, не ми ли е  късничко а, образно казано влакът не е спрял напълно, прескача...Сериозно ли питаш.

- Сериозна да.  А ти сериозно ли за влака,... да опитаме ли, никога не е късно щом може и има желание и от двама ни.

Не усетихме как се изтърколиха месеците. По витрините на магазините дядо Коледа ни махаше приветливо с ръка, всичко светещо, лъскаво  и празнично украсено.

Изпратихме подаръците до Детройт, картички на нейните и моите родители, направихме си списък за храна, продукти, кой от какво има нужда, та да го купим като подарък за Коледа.

Сришно купих  истинско борово дръвче, направих кръстачка и го скрих в гаража, заедно със светлинки и други украшения. Допълнително купих парфюм, сенки и златно синджирче със сърце. Опаковах ги поотделно в големи кутии за под елхата, подарък от дядо Коледа.

Тя излезе на следобедна среща с бившите си съквартирантки, а аз трескаво накичих елхата ни, сложих кутийките с подаръци отолу, свързах трите вида лампички в един разклонител, подредих масата с коледна покривка, подобни чинии, чаши, прибори, циклама, на висока масичка коледна звезда. И зачаках.

Позвъни се

- Охоо, кого виждам, заповядайте госпожо, не ви очаквах толкова рано - смеех се отваряйки вратата - Влизай, влизай бързо Роси, 

Помогнах й за якето, шала, ботите, не мина и без целувки.

Пристъпи в хола

- Миличкият ми,... това ти. Как се досети - радостно сълзи напираха в очите й - Боже, от години никой не ми е доставял такова удоволствие

- Ето включи разклонителя - напътствах я - Охооо, и дядо Коледа е оставил подаръци под елхата

Тя включи , лампичките замигаха и заблестяха. Елхата грейна.

- Я да видя подаръците, о, за Росето, заповядай. Другата кутия, пак за Роси пише,... третата, отново за Роси, заповядай любов моя. Изглежда дядо Коледа ли, дядо Мраз ли, много те обича, защото си послушно момиченцеее.

Тя разопаковаше, плескаше  с ръце като малко детенце, сияеща от радост.

- Обаче , дядо Коледа не е забравил и теб - смееше се тя вадейки от чантата си сгънат лист - Чуй какво пише,... ще ставаш баща, ще ставаме родители, бременна съм. Чудото го искахме и то стана, това са последните изследвания. Така да се радвам, ще ставам отново майка, а ти баща за пръв път. Милият ми той, ще става баща. Това е най-радостния и щастлив подарък.

- Наистина ли, така се радвам, да сме живи и здрави. Наистина  никога не е късно, когато го искаш...Честита Коледа...

Честито Рождество Христово....

..................................................край .....................