ето го: подло, зелено и ухилено. увиснало ниско над килима до гардероба, То ме гледа нагло и присмехулно. сега ще ме изяде.
лицето ще ме изяде. мамка му, тоя път няма и гуша!!! (нищо, по-добре без гуша, отколкото като оня път - когато нагло се отпусна върху капачката на бутилката, в която пикая нощем)
ето го, сега се приближава. и ще ме изяде.
готово, изяде ме.
...
тц! появи се пак.
- хам-хам! пап-пап! - възкликва с апетит, докато се приближава.
и ме изяжда.
* * *
- никога... Утре... Никога... Утре...
...
- никога... Утре... ...