ЖАНРОВИ ЕТЮДИ IV: ПСИХО
- Альоша, миличък, донесе ли ни елхичка?
Глезеният глас на Зина се чуваше иззад бронираната врата на луксозния московски апартамент, примесен със звука от влаченето на чехлите ù и само миг по-късно заглушен от истеричния лай на малоумния пинчер Михайло.
Лицето ù се появи в рамката на отворилата се врата – онова лице, което познаваше от 10 години и с всяка година бузите му ставаха по-пухкави, а очите бавно помръкваха. Коприненият пеньоар откриваше едно все още прилично деколте, което Алексей обаче нямаше желание да гледа.
- Альоша! – в широко отворените и силно гримирани очи се четеше почти трогателна смес от недоумение и дълбок укор – Нима не си купил елхичка за нас с Миша?
Алексей влезе в антрето и започна да събува туристическите си обувки. Както обикновено, не ги беше изтръскал и снегът по тях се топеше на тънки вадички, които веднага привлякоха укоризнения поглед на жена му.
- Елхичка не купих, Зиночка! – каза Алексей чак след като закачи шубата си на закача ...