2 min reading
ЖЕГА
Сега, като от ранна утрин все е жега, крием се кварталните зевзеци под Големия орех и ги цакаме до месечина.
Цакаме ги и точим люти попържни, дърти лъжи и тънки лакърдии. По таз особена причина не се допускат под ореха махленските хлапетии: едно, да не се разнася из махалата чутото и второ, щото не е възпитателно.
Тъй-тъй, ама да вземе Дешкиният изтърсак отрано да се покатери на ореха, да слухти цял ден, да изприкаже чутото в женската беседка, а подир туй, вечерта у дома:
- Ти бе – още не турнала салатата, започна ме мойта – ти, що си се хвалил, че марляш още кат Левочевския порч, като от началото на жегите си се изнесъл на диванчето под климатика и с пръст не си ма докосвал – и ма гледа с присвито око, и с ръцете на „Ф”.
- Ъ-ъ-ъ - само сварвам да издумам, псувайки наум предателя в четата. А аз историята за Левочевския порч от жената я знам, щото тя е от Смолянско, където: „в село Левочево имало две махали, „Долна” и „Горна” и само един порч (коч или пръч). По таз причина, кога се ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up