Чаршията, уличка с магазинчета и кафенета от двете страни, мирис на димящи скари, зеленина и прохлада.
- Хайде да пийнем фрапе - предложих - Митко , ти какъв сладолед си избираш
Тина снимаше наляво-надясно, беше й интересно. Магазинчета отрупани със сувенири, вежливо усмихнати продавачи, саксии с разнообразни цветя сложени по входовете им. С удоволствие прие аз да бъда фотограф, а тя с Митко моделите.
За мен беше занимавка, по-скоро бягство от претоварената Атина, все пак нали съм в отпуска. Сновяхме зигзагообразно от магазин в магазин, заглеждахме се по витрините. Несъзнателно протегнах ръка да хвана Митко, но хванах дланта на Тина. Изтръпнах. Тя го прие за нормално, даже насърчително ме стисна. Митко зяпаше по витрините, после се хвана за свободната ми ръка, а ние с Тина се държахме от страх някой да не изпусне ръката на другия. Поглеждахме се понякога с лека усмивка и някакво често премигване с клепачи. Митко се заигра в един магазин с нещо като конструктор, но всичко от дърво и раз ...