Жега и Бетовен
Днешният първи горещник на юли си отиде малко гузничък...Усетил е още педи залеза, че е прекалил с топлите си прегръдки и затова си отиде виновно. Но пък очакваната вечер ни зарадва с прохладата си. И докато да я усетим, нощта ни гушна в свежата си прегръдка и сред тъмно- модрия небосвод проблеснаха първите звезди. Сред звездния им порой гордо си пробива път с лекота златната Луна. Вижте я!...Но...О, миг, поспри! Зазвучава в главата ми позната мелодия...В час съм, децата са стихнали унесено и със странни изражения на лицата слушат нечувана мелодия...Толкова е тихо, че сама се изненадах!...Бях им пуснала на грамофона да слушат "Лунната соната" на знаменития Бетовен. Когато свърши произведението, нищо не ги попитах, защото долових въздишките им и ме изненадаха грейналите им личица...Това ми стигаше!...А сега!...Поклатих глава с дълбока въздишка и се върнах при Вечерта. Погледнах с унес дълбокия небосвод и не забелязах кога съм започнала да си припявам сама вълшебните звуци ...