Жега и Бетовен
Днешният първи горещник на юли си отиде малко гузничък...Усетил е още педи залеза, че е прекалил с топлите си прегръдки и затова си отиде виновно. Но пък очакваната вечер ни зарадва с прохладата си. И докато да я усетим, нощта ни гушна в свежата си прегръдка и сред тъмно- модрия небосвод проблеснаха първите звезди. Сред звездния им порой гордо си пробива път с лекота златната Луна. Вижте я!...Но...О, миг, поспри! Зазвучава в главата ми позната мелодия...В час съм, децата са стихнали унесено и със странни изражения на лицата слушат нечувана мелодия...Толкова е тихо, че сама се изненадах!...Бях им пуснала на грамофона да слушат "Лунната соната" на знаменития Бетовен. Когато свърши произведението, нищо не ги попитах, защото долових въздишките им и ме изненадаха грейналите им личица...Това ми стигаше!...А сега!...Поклатих глава с дълбока въздишка и се върнах при Вечерта. Погледнах с унес дълбокия небосвод и не забелязах кога съм започнала да си припявам сама вълшебните звуци на "Лунната соната". Душата ми неусетно литна далече, изгуби се сред звездите, потъна сред непознати космически селения.....Този безкраен свят винаги ме е мамел със своята потайност!...Боже, колко сме мънички сред твоя необозрим свят! Добре че имаме мечти,та с тях да литнем Там!...
Неизказано-упоителни бяха тези мигове сред звезди, Луна и Бетовен!....
Павлина Иванова
© Павлина Иванова Всички права запазени