Усещаш я в себе си, да тя е навсякъде в теб! Така изпълва цялото ти вътрешно
усещане... Така, както ти никога не би искал да се отделя от теб. Знаеш, че тя те
 притежава, знаеш, че тя е нещо повече от всичко важно на земята... А земята...
 толкова безпомощна без нея, толкова нуждаеща се от нея, за да всява живот в
 съзнанията. Толкова величествена с това нейно спокойствие, толкова желано да
 бъде разбунтувано от твоята воля... да бъде превърната в ураган на мечтите и
 надеждите. А също и толкова опасна с това нейно величествено спокойствие, как
 този ураган може да се превърне в океан на скръб и пагуб... Сега толкова много
 искаш да я усетиш... да я почувстваш как се стича по ръцете ти... Но виждаш само
 една капка от нейната същност, толкова красива и невинна изглежда. Какво ли е
 усещането да си такава малка част от толкова голямо цяло? - питаш се ти... Може
 би някой ден би узнал какво е... Но сега виждаш само нейното подобие на красота,
 красота в една малка част от толкова чисто и неприкосновено блаженство.
 Нуждаеш се от нея! Все повече и повече се нуждаеш с всяка глътка въздух, която
 поемаш, но дали ще можеш да и устоиш... Та тя притежава толкова лъжеща
 същност, че дори би заблудила и най-силния духом. Сега си спомняш всичко...
 толкова ясно си спомняш за нежния и допир с твоята същност, че забравяш да
 дишаш. Сега си спомняш, но е вече късно и тя е толкова навътре в теб и започва да те притежава... твоята цялост е нарушена! Сега разбираш, че наистина не можеш да вдишаш жизнено важната глътка въздух и започваш да се бориш... но не
 трябваше да и позволяваш да те притежава, дори и за кратко... Усещаш я все
 повече да навлиза навътре и все по-навътре. Така болезнено изпълва дробовете
 ти и те забравят за миг за техния господар въздуха. Сега ТЯ ги притежава... но това ще бъде за кратко... защото както не можеш без желания въздух, така не можеш и без нея... Водата те превзема... Да, тя! Сега тя ти отнема живота... а някога я желаеше повече от всичко...