Усещаш я в себе си, да тя е навсякъде в теб! Така изпълва цялото ти вътрешно
усещане... Така, както ти никога не би искал да се отделя от теб. Знаеш, че тя те
притежава, знаеш, че тя е нещо повече от всичко важно на земята... А земята...
толкова безпомощна без нея, толкова нуждаеща се от нея, за да всява живот в
съзнанията. Толкова величествена с това нейно спокойствие, толкова желано да
бъде разбунтувано от твоята воля... да бъде превърната в ураган на мечтите и
надеждите. А също и толкова опасна с това нейно величествено спокойствие, как
този ураган може да се превърне в океан на скръб и пагуб... Сега толкова много
искаш да я усетиш... да я почувстваш как се стича по ръцете ти... Но виждаш само
една капка от нейната същност, толкова красива и невинна изглежда. Какво ли е
усещането да си такава малка част от толкова голямо цяло? - питаш се ти... Може
би някой ден би узнал какво е... Но сега виждаш само нейното подобие на красота, ...