Аз съм един много тих, работен и спокоен човек.
Пак се прибирам от работа. Влизам, а в къщи тишина.
Гробовна тишина, като в Мавзолей.
Отварям вратата на хола и на дивана Буда... Ама истинският Буда. Дебеличък, кръстосал крака, със затворени очи, ролки на главата и полуусмихнат.
На пръсти обикалям статуята, за да се възхитя на това съвършенство.
И после казвам тихичко.
- Добър вечер, Съкровище.
Тишинааа....
Тука вече правя фатална грешка.
- Има ли нещо за вечеря?
Статуята от усмихнатия Буда се превръща в някакъв Хибрид между сторъкия Шива, богинята на смъртта Кали и Горгона.
Започва се един речитатив: ...