Кит на Истинска, Единствена Любов
Беше летен ден жежък, подпухнал, потен и задъхан и само липсваше му една котка да ме одере по носа и да обявя щях за ден, както се вика, адски прекалено много дразнещо горещ, неговата верица. Обаче в мене други емоции тоз ден завъртаха сърцето и стомаха ми и сменяха им местата. А именно — нетърпеливо, подпалващо, искрено, лично... нетърпение. Хм, нетърпеливо нетърпение?! Ам че да, има по-силно нетърпение от нетърпението и то беше именно туй чувство, дето в момента на хирург си играеше с вътрешностите ми. Разбира се, свързано беше с жената. То всички нетърпеливи нетърпения все с нея ги свързвах... и навремето, с часовете по философия.
Изпечен на грил в шарената си тениска и къси панталони (и още по-зле, маратонки, да съм стилен, аз мъж за джапанки ли съм, а не!), аз клето потропвах с крак и се зорко оглеждах за да видя любовта на живота ми, принцесата на коня ми, вълшебницата с пилешкото мляко... ам, какво?! Исках да кажа, чаках в миг да зърна мутресата на мотор, жената с коженото яке и ритника по кикбокс.. Ясно ще да стане на драгий читателя, че щом жената е и принцеса, и боксьорка, то тя е Онази. Едната единствена Истина.
След много дълго се тя появи на хоризонта и веднага я познах. Сърцето ми неволно замина, как си най-обича, близо до маратонката ми. Тъкмо да се размахам като регулировчик в задръстване, и с подходящата за целта физиономия, като видях, че не иде Тя. Шок... Боже опази, жената да си не познае човек?! Ама лудо-старомладо всичко извинява, а може и жегата да е била.
Дамата се вече беше приближила съвсем до мен и ми смигна, а аз опулих се и глава заклатих. Веждите ѝ издадоха недоумението към реакцията... представих си как бие ми шамар, ама бързо бях отместил поглед и разбира се, че зазяпах се във вестника да прикрия изражението си на стеснителен чери домат. И тогава, внезапно, на хоризонта се появи нов фар... исках да кажа, нова фигура на изящно създание. Тоз път съм не сбъркал! Тя е, Онази!
Ама и тя не беше. Фигурата се кристализира в поклонница на горещите къси варненски панталонки, вървеше котешки, огледа ме, изсумтя подигравателно и се отдалечи.
След близо пет припознавания, сигурността ми да си разпозная жената клонеше към изтичане в река Дунав, по течението обратно. Само дето тогава един топъл гласец, галещ старомодното ми име немско прозвуча и окрили огромното ми сърцище. Тъй е то — на очите не вярвай, но на ушите, винаги! Пламна ми погледа, тялото, скокнах като малък сладък гущер, когото гонят, и пред мене в цялото си боксьорско-принцеско великолепие беше Тя. Най-накрая на краищата!
Прегърна ме сърдечно и аз съвсем заврях, като стар чайник ми затрепкаха ушите аха-аха ще да гръмна от ентусиазъм. От вече три месеца с нея се само по телефона чувахме, щото това лято работеше в един курорт, да весели децата и руснаците, а аз самотно живурках си в София и пишех, рисувах, клюкарствах, висях на опашки за библиотеката... кого, брате, будалкаш! Опашки вика. Само за да сложиш опашки го каза, нали, Зигфрид?!
—Здравей, Принцесо на Кобила! — ухилих се аз.
Тя с мигли запърха, същинска пеперуда!
— Я, стига си се правил на интересен!
— Ам че нали знаеш само за това ме бива?
— Маняй се от лицето ми и идвай в нас!
Само една жена можеше да е така амбивалентна, с трепет и сърчица-очи помислих си. Последвах я кат пате. В нейна чест облякла беше пола, който както иска да си я представи, ама само ако знаете какви крачета това момиче имаше... ако бях истинско пате, сега горещо щях да благославям Бога, че мога да зяпам под полата. Тъй де, и мравка да бях доволно бих се оставил да ме стъпче за един миг надзъртане... мани-мани, то ясно станало като си сам в София после как ще да се държиш пред една Истинска Дама! Ам че като простак, разбира се! Това случва се и на най-интелигентните (добре, че, брате, не го написа с интелЕ... щот щях сам да те ударя по чаткащата тиква и да ти изръмжа да се не бъзикаш по толкоз интелигентен начин) а аз дори от тях не съм!
Да се завърнеш в бащината къща... на жена ти си е приключение. Тъй де, разбира се таз къща баща ѝ лично сам (!) как подобава на истински великодушен, борбен и сърцат българин, беше построил, имаше рози, по-високи от мен край пътека калдъръмена, чешма навън с противоестествено кранче дето все не оцелвах от първия път накъде да бутна за да потече, и хубава прясно боядисана люлка. Бяла. Ясно бе, къщурката първо ще да е била на един етаж, а после той е добавял етажи и разширявал я е на ръст и тегло. Най-вече на тегло! С две думи – истинска Грижа.
Единствената ми махна с ръка да се кача по витите стълби отвън, водещи до втория етаж, гдето бе и нейната детска стая, сега окупирана от книгите на майка ѝ. В стаята имаше висок прозорец, който по най-мистичното стечение на живота водеше към балкон. Това силно ме объркваше, щото ако някой речеше да изскочи на балкона да послуша детския смях от махалата, трябваше да се катери и да излиза, брате, през прозореца! Освен това, в стаята имаше малко легло, бая старичко, но все пак легло, кой ти го дава, и секция с поолющена мазилка... а бе, не мазилка, ами боя за секции, исках да кажа, лепенка с цвят на дърво! Тъй де! По секцията наредени бяха куклите на жена ми от нейното детство. И като казвам кукли, имам предвид джобни ножчета! Айде, от тийнейджърските ѝ години. Тя маниачка бе да ги събира и веднъж, още преди да се оженим, бе ми се похвалила, че за ден изхарчила 300 лева, брате, за ножчета. Аз кат ги видях, яко завидях! Бяха непременно най-мъжкарските, най-Рамбо здравите, най-военно изглеждащите ножчета от които ми лигите потекоха безспир. Ама си бяха на жената, та ги не пипвах. А тя до ден днешен се не светна да ми подари някое! Не че не ѝ казах, ама тя на майтап и се измъкна... ех! Не се отклонявай бре!
Единствената ми се усмихваше. Очите ми намериха я и пламна в мен познатия... абе пожар, това е клиширано! Не, в мен пламна наводнение... не, туй логика няма пък и невменяемо странно звучи! В мен забушува кит! Идеално сравнение, браво, авторе.
От опит знаех, че в стаичката се не диша лесно – твърде малка беше, ставаше като сауна след две минути, затуй отворих прозореца дето някога е бил врата и после безмилостно е понижен бил в ранга на прозорец, хвърлих едно-две очи на балкона (да няма някой мишка да стресне жената), събрах си очите и отново ги метнах по Единствената.
— Майка и татко са извън града — тя усмихваше се прелъстително. Аз се борех с бушуващия в мене кит — така че...
Пристъпих да я целуна. Мечта! Тез нежни устници, меки, тъмно-червени, ах абе няма по-хубави, че ме слушате... Нежна целувка, която бързах да прерасна към далеч не толкова нежно, как да се изразя, погалване на моите устни с нейните, но... отвън чух смях, весел, еднократен, смешен смях.
— Какво беше това? — попита Единствената.
Тихо. Никой се не смееше, тъй че аз какви ли не плашещи картини не си запредставях – например, смее се съседът, смее се някой чакал от Варненските полета, смее се ангелът ми хранител, смее се телефонът ми, смее се баща ѝ?! Обаче тишина, ни звук в жежкия летен следобед.
— Хайде, сега, да действаме по същество — казах, най-безапелационно втренчвайки се в любимото ми място по тялото ѝ, а именно... очите. Косите. Лицето бе! Лицето, тъй де.
Единствената се засмя. Оттук насетне говоренето е излишно, дръзко и по каубойски си мислех аз, само ми липсваше много вещият и стабилно мъжествен кафяв кожен колан. Щях с хъс и сила тестостеронна да го махна от кръста си и като кобра отровна да го захвърля, разбира се, след като съм я умиротоворил... обаче го нямах, тъй че нямаше как от там да се почне.
По невероятно особено стечение на майсторството бях започнал да си откопчавам часовника. Веднагически ми стана едно такова леко смешно, още повече че като погледнах към Единствената, тя също с часовника си беше се заела! Това е то любов! По едно и също време, в един и същ момент, и двамата синхронно махат си часовниците ръчни, това е, по-истинска любов от туй няма!
Не спря да се смее Единствената на таз нелепа часовникарска ситуация.
В мене китът заспа.
А навън се смееше птица. Ето какво било.
ПП По реални събития с любезното одобрение на мадам Габриела Единствената, начална учителка, аниматорка, бивша кикбоксьорка.
© Зигфрид В. All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Геновева, трогнат съм! Благодаря ти!! 😊😊
-
Хуморът ти се отдава.
От едно нищо и никакво чакане на Единствената, цял разказ. Много ми хареса! -
Блу 😊 Благодаря ти! Хехе 😁
-
Много сладурско!
-
Миночка, благодаря ти, че си тук и за коментара! 😊 Радвам се, че ти е харесало!
-
Имаш много колоритен изказ и с това правиш произведението увлекателно! Хареса ми, много картини изплуваха пред очите ми. Поздрав!
-
😊 Тъй е. 😊🤣
-
Ти па си много срамежлив бре...
-
Ехеее, благодаря ти, Fuskov! Много ме засрамваш, бре! 😊😊
-
Тоя твой неподражаем стил кърти направо бре... Като заразказваш, нема оставяне... Много напомня начина на говорене "В криворазбраната цивилизация",... , пък и по-далеко... до Алеко...
-
Иви! Много ти благодаря, искрено се радвам че съм те разсмял! 🥳 Като видя ухилени емотикони и аз почвам да се смея, от голяма радост и кеф! 😊😂
-
Ехеее! Легнах от смях! Голямо сърцище имаш Зиги...И какви сравнения си наредил само...Броеница от бисери!😂😂
Искрено се забавлявам при теб.
Давай следващото!😀 -
Сър Димитри, благодаря, че си тук и за коментара! Усмивка в отговор! 😊
-
😊
-
SMooth, разсмя ме с тез кукувички 😂 Хехе благодаря ти! 😊 Радвам се, че си се забавлявала! 🥳
-
Бисер след бисер си ги редил тука Искрено се забавлявам и със словоред и с описания
Добре, че не си се хванал с часовникарска, че като почнат да ви тиктакат часовниците и да ви кукат кукувичките, тогава да видиш -
Деа, ама много много се радвам, че си се забавлявала! 😊
-
Много се забавлявам при теб
-
Жени, радвам се, че си тук и че си се забавлявала! 😊
-
Гедеоне, напиши, напиши! Ще се радвам да прочета. Хаха а ти защо си мислиш аз все се оплаквам от моя телефон?? Пише пълни глупости някой път 😂 Но пък твоят явно е още по-странен 😆
-
ИнаКалина, благодаря ти! Усмихна ме коментара ти за времето 😄
-
Виждам Ивето, Плам и Роси са се развихрили 😆 Страхотни сте, смях смях! 😊
-
Пепи, разби ме отново 😂🤣 -
"Най-накрая на краищата!"- идва и осъзнаването.. спреш ли времето все едно си с колан без катарама "Маняй се" ми прозвуча като "баняй се"... жаргонът ти е на място
-
Зад всеки алфа-мъжкар седи по един истински бета-блокер във вид на любима жена 😂
-
Аз винаги се смея! Когато е смешно, де 😉 Няма на кого да броя, Пламене, нямааа 😂
-
Роси, твой си е избора, ама май ако се оплача, другите ги избива на смях, което си е печалба за всичките ... старая се да не е обратно
-
Иве, също като теб се връщам да чета коментарите. Като чета Пламен и Гедеон се чудя да плача или да се смея!😂
-
Ивелина, слава богу, научният кадър не си пада по разказчета, щото не са цифри и не поглежда в тази страничка .... Не знам дали го гледаш от смешната страна или от тъжната .... а ако съм ти дал идея да броиш, поднеси извиненията ми на околните
-
Хахаха направо паднах с коментара на Пламен 😂 чета го за пети път 😂
-
"майка и татко са извън града" - много сладка реплика... после мъжете се чудят женското "не" не ли е, "да" ли е иначе, истинската и единствената си е среща от трети вид ) много се забавлявах и с разказа, и с коментарите
-
Пламене! 🤣 Не мога да повярвам че шоколада не действа! 🤣
-
Нещо ме замотаха днес, ама най после се добрах до стадиона - гледам вече сте с пет обиколки напред Моята я обайвах с шоколадчета пет месеца докато кандиса и за награда получих ентусиазиран лакът в ребрата ... кофтар, не сме си мерили часовниците, ама нали си пада научен кадър, та сега се занимава да брои - хапки, цигари, килограми , ма най обича да брои мацките, дето ми се обаждат, даже и по интернета Направо ми е като детска учителка и не ме пуска в по горен клас
-
🤣 Пепи! 🤣 все ме разсмиваш бива ли тъй хаха 😆😍
-
😆 Кит или мит? Туй е въпросът! Часовникът му крив!
-
Гедеоне, благодаря ти! 😊 Хаха, сумо ли, не думай! 😆
-
Хехе, Силвее! 😊 Благодаря ти! Ам че май си права... 😊😉
-
Ето така се спира времето, Зиги! Пък и с боксьорка 😉. Нокаутът е неизбежен.
Много ми хареса! -
Славея, много се радвам хихи! 😊
-
Браво! Отново ме разсмя.😄
-
Роси! Хехе ами то на мене почти всичко ми е смешно 😆 пък колко се смях тогава ако знаеш малеее 😂😊
-
Зигги! 😁 Как от една най - обикновена ситуация, успяваш да извадиш толкова хумор!? 😂😂
-
Каролин, ами всички са на любовна тема да взема и аз да се включа хихи 😊😆
-
Забавно, пък и любовно. :D
Синхрона е пълен, това е то любов. -
Йес! 😄🥳
-
Успяваме, Зиги, успяваме 😉😊
-
Иве, много се радвам, че съм те усмихнал хихи 😊 така е, трябва да се развеселяваме едни други, я!
-
Зиги, днес е твой ред да ми донесеш усмивки и смях!
Интересно, в типичния за теб "завъртян" стил
-
Хехе важното е, че си се посмяла! Пък синхрона си е синхрон тъй де 😊😆
-
Какъв синхрон! Голяма любов, голямо нещо. А и се посмях!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
