Жив е животът.
Оставаха няколко минути до започването на следващата сутрешна прожекция.
Вниманието на неколцината ученици в партера бе привлечено от хъркането на възрастен възпълен мъж, настанил се по средата на последния ред.
Младите момчета често обръщаха глави назад и се шегуваха.
- Гледай го този, като че ли работи на някой гатер, така е забичил! – казваше един.
- А, по-вероятно е да е снощен. Изглежда махмурлукът не го е пуснал. – казваше друг.
- Преуморен е човекът, какво толкова се шегувате с него. Спи му се. – реагираше трети.
- Ха, спи му се, той направо си хърка. Изглежда се е отровил от пиене. Чисто е блокирал горкият, чак не може да си поеме въздух. – негодуваше някой друг.
Всички отново вкупом се разсмяха.
Едно от момчетата изсвири силно с уста и подвикна назад:
- Хей, чичов, хайде събуждай се, че филмът започва!
Скоро хъркането поутихна и тялото на пълния мъж зае изправено положение срещу екрана. ...