Жив е животът.
Оставаха няколко минути до започването на следващата сутрешна прожекция.
Вниманието на неколцината ученици в партера бе привлечено от хъркането на възрастен възпълен мъж, настанил се по средата на последния ред.
Младите момчета често обръщаха глави назад и се шегуваха.
- Гледай го този, като че ли работи на някой гатер, така е забичил! – казваше един.
- А, по-вероятно е да е снощен. Изглежда махмурлукът не го е пуснал. – казваше друг.
- Преуморен е човекът, какво толкова се шегувате с него. Спи му се. – реагираше трети.
- Ха, спи му се, той направо си хърка. Изглежда се е отровил от пиене. Чисто е блокирал горкият, чак не може да си поеме въздух. – негодуваше някой друг.
Всички отново вкупом се разсмяха.
Едно от момчетата изсвири силно с уста и подвикна назад:
- Хей, чичов, хайде събуждай се, че филмът започва!
Скоро хъркането поутихна и тялото на пълния мъж зае изправено положение срещу екрана.
Младежите се обърнаха напред и продължиха да се шегуват за свои си работи.
Страничната врата на салона се отвори и в светлата и рамка се появи киномеханикът. Той поогледа дали се е напълнил киносалонът и рече така, по навик:
- Да започваме ли?
- Започвай! Ама там отзад, някакъв спи и хърка. – избърбори бързо и се изхили високо един от младежите.
- Вземе ли отново да хърка, по-добре да не започваме – извика друг.
- Шефе, иди го събуди! – предложи някой.
Киномеханикът се взря в тъмнината на последните редове, включи бутона за аварийното осветление и се запъти към самотния човек, впил поглед в бялото платно.
Киномеханикът се приближи до него и му прошепна:
- Спите ли? – и го подбутна леко с пръсти по рамото.
Човекът леко помръдна, но не отговори. Погледът му остана неестествено впит в тавана над бялото платно.
- Е-хей, чуваш ли ме? – подбутна го още веднъж облеченият в синята манта и се взря от по-близо в него.
След това изведнъж се отправи неестествено забързан навън.
- Какво става, шефе? – извика едно от момчетата.
- Ще започваме ли?! – възнегодува друг.
- Хайде ей, по-тихо вие там, всеки момент филма започва! – извика се и младежът със свирката.
След минути вратата се отвори отново, влязоха четирима санитари и се отправиха към последните редици.
- Отишъл си е! – каза единият от тях, отпускайки ръка, след като не успя да напипа пулс.
- Хайде да го качим в линейката, за да могат хората да си гледат филма! – каза друг.
- Хващайте! – разпореди се трети и като обхванаха от две страни безпомощното тяло, се запридвижваха напред към пътеката. Там внимателно го поставиха на носилка и го изнесоха.
Прожекцията протече спокойно с един зрител по-малко.
На излизане младежите отново се боричкаха, забравили за киномана, оставил душата си завинаги в този киносалон.
Преди следващата прожекция, киномеханикът отново влезе, за да поогледа. Видя отзад на последния ред, на същото място, прегърнати да се целуват момче и момиче.
“За едни животът е сватба, а за други брадва” – помисли, махна с ръка и се обърна напред.
- Готови ли сте? Да започваме ли? – каза той.
© Цветан Войнов Все права защищены