До теб съм, да!
До всичко свято съм сега...
Ето, падна черна пак нощта...
Живей, бори се, имаш право на това... се чува от съседната врата...
Очите ми сълзят...
С кого ли викам си аз ще се боря?
Със смъртта, ха-ха, от това по-силно нещо няма на света!
На съседното легло е тя, красива, жизнена жена, и чака... чака нов живот, живот без лекари, лекарства, живот спокоен, живот щастлив до своето семейство...
Тя се моли, тя го чака, чака своето сърце!...
А аз коя съм, тук защо съм? - Не, не знам, но и не питам...
Никой ме не пита как съм, никой и при мен не идва...
Аз стоя и мисля чий е моят дом, кой е този мой живот??? ...