23 abr 2009, 9:04

Живей с моeто сърце 

  Prosa
1048 0 3
5 мин за четене
До теб съм, да!
До всичко свято съм сега...
Ето, падна черна пак нощта...
Живей, бори се, имаш право на това... се чува от съседната врата...
Очите ми сълзят...
С кого ли викам си аз ще се боря?
Със смъртта, ха-ха, от това по-силно нещо няма на света!
На съседното легло е тя, красива, жизнена жена, и чака... чака нов живот, живот без лекари, лекарства, живот спокоен, живот щастлив до своето семейство...
Тя се моли, тя го чака, чака своето сърце!...
А аз коя съм, тук защо съм? - Не, не знам, но и не питам...
Никой ме не пита как съм, никой и при мен не идва...
Аз стоя и мисля чий е моят дом, кой е този мой живот??? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Петкова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??