ЖИВОТ БЕЗ МАСКИ
(за конкурса “На една лъжа разстояние”)
На вас не ви ли се струва, че в последно време са останали по-малко истински човешки емоции? Около нас има все по-малко и по-рядко истински чувства, все по-малко действителни лица, а всичките лица са се скрили зад лъжливи маски.
И така, нахлузили поредната маска, ние се питаме: кой съм АЗ днес? Наистина, кой от тези: романтик, философ, поет, конте, фукльо, богаташ, артист, лицемер, ласкател, подлизурко, герой, егоист, приятел, враг, защитник…??? Да пробваме върху себе си чужди роли е прекрасно, разбира се, но не бива да забравяме, че с всяка нова фалшива маска, ние все повече и по-далече бягаме от своето реално лице. И е возможно един ден, когато пристъпим към огледалото и вглеждайки се в него да не познаем себе си…
В днешно време е почти невъзможно да бъдем уверени на сто процента в това дали се радва човек за нас или не, дали лъже или казва истината, дали ни поддържа или просто ни използва. Лъжата се е превърнала в неразделна ча ...