2 min reading
Лин заключи вратата, тръшна на дивана торбите с покупки и с бързи крачки се запъти към онази отлежала бутилка ликьор, която пазеше за някоя забавна вечер с момичетата.
''Е, Лин, тази вечер ще пиеш сама'' помисли си тя, докато отсипваше глътка в чисто новата си чаша Leonardo. Този сервиз също бе предназначен за специални поводи, но когато Лин погледна към чашата, в очите ù имаше само онази апатия към хубавото, която изпитват отчаяните хора. Тя обърна бързо питието, като че ли искаше с него да запуши зейналата в душата ù пропаст. Явно това не бе достатъчно и тя посегна отново към бутилката.
''Колко си жалка, Линда" - този път промърмори на отражението в една от витрините. Оставаше ù само час, в който да се стегне, преди Майк да се е върнал. Той не биваше да я вижда така, тя щеше да бъде спокойна и самоуверена след час, но сега щеше да се освободи от бурните емоции и напиращите сълзи. За нея бе много неприсъщо да се крие - в предишните си кризи бързо изливаше емоциите си пред близките си ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up