Този човек беше харесван от всички. Поздравяваше учтиво. Винаги усмихнат, обръснат, изгладен. Помагаше на възрастните в трамвая. Отстъпваше мястото си, въпреки че не беше млад. Кавалер.
– Много неприятен тип! – говореха за него онези единици, които не го харесваха. – Прилича на влечуго.
– На мен пък ми прилича на мазен плужек. Но си прав, доста е неприятен – съгласяваше се друг от същия отбор.
Но в интерес на истината (защото и истината има интереси!) този отбор отброяваше двама-трима души. Освен че бяха малцинство, те почти никого не харесваха, не само въпросния господин. Така че тяхното мнение не тежеше много.
Ето, чуйте другите, които говореха един през друг:
– Прекрасен е!
– И как ухае!
– Блазе на жена му!
– И на любовницата му!
– И на децата му...
– И на домашните му любимци!
Голяма хвалба, голямо нещо. ...