– Да, нека да е едно. Да не прекалявам този път. – Личеше му всичко. И това, че не си беше измил зъбите, че не се беше още изкъпал, както и че харесваше младата жена.
Изведнъж установи, че няма от какво да се притеснява. Да, такъв е – неумит, необръснат, харесващ, жаден и вероятно малко неудачен. Такъв трябва да изглежда отвън. Но такъв беше и отвътре. Значи всичко е наред.
– Знаеш ли – каза без да мисли какво говори, – не е зле да си поотпуснеш сутиена. Стяга ти хубавата кожа.
Тя за малко да изпусне опаковката на горещото кафе, но се овладя. Поредният простак, значи.
– Заповядай. – Каза го с досадата на жена, която е напълно разочарована. Прикри рамото си и бутна грубо кафето пред ръката му. – Знаеш колко струва.
– Извинявай. – Мъжът осъзна грешката си със закъснение. – Изведнъж се почувствах свободен. Не свободен – такъв съм си бил винаги. Исках да кажа, че ми беше свободно... Добре де, както и да е. Въобразих си нещо. Че можем да си говорим, като близки. А то какво излезе.
– Нищо не ...