Приятелят ѝ Виктор седеше в обичайната си нехайна поза – заел почти половината дървена пейка, облегнат назад, единият лакът върху облегалката, а другият върху рамото ѝ; натискът дълбаеше кожата ѝ, но нищо не му каза, знаеше, че думите ѝ ще увиснат самотни в наситения със сандалово дърво въздух. Вместо това се отдръпна настрани и заоглежда заведението с крайчеца на очите си. С Виктор вече си бяха направили няколко селфита, откриващи блестящите им от белота, равни зъби, неговите мъжествени, безкомпромисни черти; нейните черни къдрици, паднали на челото, бялата ѝ кожа и лице на перфектно изработена руска кукла, прекрасния ѝ грим и тези селфита се разхождаха из социалните мрежи и трупаха почитатели, но междувременно, докато чакаха реакции, имаха няколко свободни минути. Виктор присвиваше очи и се усмихваше едва доловимо на четиридесет годишната жена, седнала с възрастната си майка на масата срещу тях. Клепачите на жената трептяха свенливо под погледа му, бузите ѝ се наливаха с кръв. Дарина ...