Бях доста малка, когато се научих да пия кафе. В началото, признавам си, не ми допадна много, но го пиех дори на сила, защото за мен това беше нещо, което всеки възрастен човек прави. А никой не трябва да се изненадва, че на възрастта на прехода - 14 години всяко малко момиченце иска да бъде вече жена.
Е, успях, научих се да пия кафе, дори започваше да ми става приятно. Докато един ден осъзнах, че без него вече не мога. То беше станало част от мен, от моя живот, тази част, която ме караше да се чувствам жива.
После се научих да обичам. Да обичам стана част от ежедневието ми, също като кафето. Намирах една огромна разлика - мъжете можеше да ги сменям, да се отказвам от един, да намирам нов. И без мъже дори можех, но от кафето нямаше начин да се откажа. Във всяка една връзка намирах нещо ново, но едно не се променяше- чашата силно, сутрешно кафе. Любовта ми към мъжа не беше достатъчна, за да се откажа от този вреден навик.
Един ден, събуждайки се, започнах да мисля за това колко силно съ ...