4 min reading
Срещнах позната журналистка. Взе да ми разправя – едва ли не разплакана – как била на среща с украински студенти в местния „колеж“ /изнесено-дотътрено УбУчение от великия университет в Горни долен мътни трап, резерват на Вселенската суперакадемия по вси нЕуки. Но това е друга тема, макар че показва нивото на дошлите тук да си купят тЪпия по-евтинко и лесничко./.
Та там някакъв Никита разправял и показвал кадри, заснети /според него!/ от баща му, героично стоял на балкона, докато самолетите снасяли отгоре бомби…
Аз, като преопитен реалистичен скептик или скептичен реалист, я попитах: „Кой е този Никитка?“…
Не знаела, казал, че е студент…
Типично женска черта – не знаеш, не познаваш, но съдиш по събужданите първосигнални емоции…
„Нали си журналистка? Къде отиде правилото за поне два различни източника? Познанието иде от сравнението – с какво сравнява?“…
Беше направо обидена. Никитката такъв симпатичен, така увлекателно и убедително ГОВОРИ…
Емоциите са налице, даже готови да се излеят от ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up