Срещнах позната журналистка. Взе да ми разправя – едва ли не разплакана – как била на среща с украински студенти в местния „колеж“ /изнесено-дотътрено УбУчение от великия университет в Горни долен мътни трап, резерват на Вселенската суперакадемия по вси нЕуки. Но това е друга тема, макар че показва нивото на дошлите тук да си купят тЪпия по-евтинко и лесничко./.

Та там някакъв Никита разправял и показвал кадри, заснети /според него!/ от баща му, героично стоял на балкона, докато самолетите снасяли отгоре бомби…

Аз, като преопитен реалистичен скептик или скептичен реалист, я попитах: „Кой е този Никитка?“…

Не знаела, казал, че е студент…

Типично женска черта – не знаеш, не познаваш, но съдиш по събужданите първосигнални емоции…

„Нали си журналистка? Къде отиде правилото за поне два различни източника? Познанието иде от сравнението – с какво сравнява?“…

Беше направо обидена. Никитката такъв симпатичен, така увлекателно и убедително ГОВОРИ…

Емоциите са налице, даже готови да се излеят от сълзните каналчета. Но – разумът?

Отклонение. В природата емоции няма. Зайчето е много красиво и на поляната, и с бургундски сос. За тиранозавъра земната красавица би била само вкусна, малко кльощаво-кокалеста хапка.

Емоцията е чисто човешка черта. При това – с уклон към женската същност.

Извинявам се на дамите, обаче е така. Благодарение на емоцията, водеща до куп изяви, сме над седем милиарда…

Разумът е общочовешка черта. Която е трудна. Много трудна. Изисква база, развитие, умение за използване, смелост…

Да, смелост. Защото е трудно с разум да спираш сълзи, сополи, гняв, насилие…

Емоциите са по-удобно отбранително-настъпателно оръжие.

Което използват рекламистите, пиарите, журналистите, пропагандистите.

И се сещам за великолепната сцена от „Разораната целина“ – как комсомолският пропагандатор разправя история за героичната гибел на млад болшевик, разтрогва селяните, убеждава ги да влязат в колхоза…

Никакви факти – само неговите твърдения. Нищо, което да е доказано – само вложените емоции, предизвикали душевен потрес и…

И важното е, че успява!

Както и този Никитка…

А емоциите напоследък са част от живота. И от младото поколение. Както и лъжата. Просто бизнес – нищо лично. Морал? Чест? Абе, за пари става дума, какъв морал? Истината ще те направи свободен, но лъжата носи пари…

Основно правило на реалистичните скептици – тръгнат ли ти с емоции, значи те ЛЪЖАТ!

Лъжат те. В което ще се убедиш, ако поразтърсиш света наоколо си. По времето на колхозите информацията идва чрез човека. Някой си човек. Истина ли е, лъжа ли е – ще се разбере по-късно. Когато е късно, разбира се…

Днес има интернет. И възможности за проверка.

Осем години западняците, че и самите краинци, не знаели нищо за събитията в Донбас. А за тях имаше много – стига да потърсиш. И за изгорените живи в Одеса, и за преврата на бандерлогите…

Та толкова ли е трудно да се види украинската Конституция и провери: може ли да има импийчмънт на президента, при какви условия? А после да се види какво е станало и се сравни. Което веднага показва – преврат! Абсолютно антиконституционен преврат…

Но – емоциите… Неприятният Янукович, инвестираните в майдана 5 милиарда и пакета курабийки на Нюланд, докараните полски и грузински снайперисти…

Плюс промивките на мозъците – от внушителната картинка на копаещите Черно море укри до насаждането на убедеността, че всички са длъжници на бандерлогите…

Това е…

Нищо сложно – просто остави емоциите, разтръскай разума, търси и намирай, сравнявай, мисли, мисли, мисли…

Което е доста трудно…

А с емоциите – лесен живот в корубата си. Прибери глава на топло и…

Както казва оня стар човек, чието име от скромност не произнасям: единствените пълни щастливци на света са идиотите…

Ама нали за това говорим – дали да сме идиоти от школата на глупаците или да поемем дългия, труден и борбен път на човека…

На ЧОВЕКА!

Каня ви в блога си, където има и други неприлични и неправилни мисли - https://genekinfoblog.wordpress.com/