Как и защо се отказах от бокса
Когато бях ученик в гимназията, нямаше и помен от сегашното изобилие и разнообразие от най-различни по вид и съдържание модерни занимания и т.н., въпреки че, поне според мен би било по-добре значителна част от тях въобще да ги няма. Затова пък спортувахме много. Футбол, волейбол, баскетбол, атлетика.
Бях окръжен шампион по мятане на диск, а по едно време се запалих и по бокса. Боксьорите бяхме към десетина души. Ние с Тудиша, който беше една година по-голям от мен, но вече беше успял да повтори един клас, бяхме най добри. В единайсети клас, благодарение на професионален треньор по време на предната лятна ваканция, станах определено добър за онова време боксьор, но след като спечелих окръжната титла, не ми разрешиха да участвам в републиканското първенство, защото... не бивало да се увличам прекалено в странични неща.
Спомням си как веднъж тренирахме с Костадин Даскалов (“Диньо”) в класната ни стая. Бяхме разтикали чиновете и водехме чисто тренировъчен бой ...