На другия ден, някъде по обед, успях да си отворя очите. По пижама и боса се замъкнах на долният етаж в огромната кухня да пия кафе. Бабинка ме фиксираше изпод очилата си и всеки момент щеше да ми прекърши пилешкия врат само с поглед.
- Петра, чадо! Нали знаеш, че си ми любимата внучка!
- Да, бабче! И които`во?
- Я ми кажи ти, шантаво недоразумение на природата, какви простотии сте натворили снощи! И каква е тази воня, дето се носи от хвърлените дрехи на Танчето в банята.
- Амиии... ъъъъъ... - аз започнах да кърша пръсти и да се озъртам. За съжаление край мен нямаше никого, когото да натопя в казана с врящия бяс на бабчето. Трябваше да се спасявам сама или да избягам. Ама и да избягам, бабчето пак щеше да ме хване на къс пас и да разнищи поредната ни дивотия. Така че се принудих да си призная снощните ни патила. Е дааааа, идея си нямате бабинка колко ви от смях на пода. По едно време си помислих, че може да се задуши като едното нищо женицата.
По това време на двора, под черешата, се б ...