5 min reading
Беше някъде след 1986 година. Бях в командировка на летище Безмер и оттам, малко преди полунощ, се прибрах в Ямбол, в хотел "Тунджа". А там, на площадката на етажа, заварих веселба - съветска група туристи пееха и танцуваха. И, преди да отмина към стаята си, спрях на стълбището да ги погледам.
В средата на фоайето стоеше малка масичка и на нея завъртаха бутилка - веднъж и после още веднъж. И двамата, към които при спирането й сочеше гърлото на бутилката, излизаха в средата на кръга и танцуваха, а останалите припляскваха с ръце и пееха.
И как само танцуваха и пееха - не можеш да се нагледаш, не можеш да се наслушаш!
- Откъде сте? - запитах едно момиче, което стоеше изправено на стълбището до мене.
- От Узбекистан.
- Артисти ли сте?
- Не, а вие защо мислите че сме артисти?
- Всички толкова хубаво пеят и танцуват! Сякаш сте професионалисти.
- О, не, работници сме. Ето тази, която сега танцуваше, работи във фабрика за обувки. А другата - във фабрика за детски играчки. Аз също работя във фа ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up