Беше някъде след 1986 година. Бях в командировка на летище Безмер и оттам, малко преди полунощ, се прибрах в Ямбол, в хотел "Тунджа". А там, на площадката на етажа, заварих веселба - съветска група туристи пееха и танцуваха. И, преди да отмина към стаята си, спрях на стълбището да ги погледам.
В средата на фоайето стоеше малка масичка и на нея завъртаха бутилка - веднъж и после още веднъж. И двамата, към които при спирането й сочеше гърлото на бутилката, излизаха в средата на кръга и танцуваха, а останалите припляскваха с ръце и пееха.
И как само танцуваха и пееха - не можеш да се нагледаш, не можеш да се наслушаш!
- Откъде сте? - запитах едно момиче, което стоеше изправено на стълбището до мене.
- От Узбекистан.
- Артисти ли сте?
- Не, а вие защо мислите че сме артисти?
- Всички толкова хубаво пеят и танцуват! Сякаш сте професионалисти.
- О, не, работници сме. Ето тази, която сега танцуваше, работи във фабрика за обувки. А другата - във фабрика за детски играчки. Аз също работя във фа ...