Как Мичка Симпатичка срещна любовта и тутакси я загуби
Този път не тичаше по брега. И защо ли да тича? Разхождаше се бавно, почти вяло. Краката ù затъваха в хладния пясък, раницата на гърба ù беше олекнала, с една резервна връзка за маратонки по-малко – беше изгубила другата по пътя към къщата за гости снощи.
„И как се губи връзка, която е още на обувката ти? Това само на мен може да ми се случи!“, мислеше си печално Мичка и оглеждаше смръщеното, набръчкано като чанта мачкан лак море и недружелюбното, започнало да порозовява като прясно нанесен руж небе над него. – И розовото може да е недружелюбно! Кой е казал, че разсъмването винаги е весело? Понякога хич не е. И само аз мога да джогингувам през зимата на плажа, с раница мухослонка на гърба! Но трябва да я намеря! На всяка цена!“
Имаше предвид риндата, разбира се. Заради нея беше излязла толкова рано.
„Защото нямам нужда да дишам йодни пари. Не съм радиоактивна!“. Настроението ù, след вчерашния губиден, беше под нулата и продължаваше ...