99% от всички студенти рано или късно се сблъскват със случки,
които по-късно определят като смешни или направо абсурдно смешни!

Е, аз съм част от тази статистика...

Въпрос: Как да изкараме от готварска тенджера с вместимост 2.5 литра
пламък с височина половин метър?

Отговор:

Необходими са следните предварителни приготовления:

• 1 бр. тенджера

• 200 мл. олио

• малък котлон без регулатор за силата

• 1 бр. съквартирант

• стая в общежитие с размери 15 кв. м.

Според изчисленията ни за около 30 минути трябваше да сме нарязали
всички зеленчуци и да сме разбили яйцата. Започнахме да режем и по
някое време Митака правилно забеляза, че тенджерата леко вибрира, при
което даде умната идея да преместим капака малко в страни, колкото да
има отвор "да диша". Гласувахме и демократично извършихме споменатото
действие. В резултат тенджерата спря да вибрира.

След няколко минути забелязахме, че от тенджерата плавно започва да
излиза бяла, леко миризлива пара с характерна за олиото миризма.
Тенджерата стоеше стабилно на котлона, без да вибрира и без да мърда
от мястото си. Поздравихме се за правилното решение да оставим малък
отвор между капака и тенджерата!

Продължихме да режем зеленчуците, но след още няколко минути
забелязах, че парата, която излиза от тенджерата вече не е бяла, а сива
и излиза не плавно, а на огромни кълбета дим. Всъщност нямаше да
обърна внимание на този факт, ако и двамата с Митака не бяхме започнали
неистово да кашляме от задух.

Решихме, че проблемът става много сериозен, когато забелязахме, че прозорецът
на стаята ни е покрит с мръсен сивкаво-черен слой, през който не се вижда навън
(а беше ранният след обед, някъде към 15:00, ясно, слънчево време).

Котлонът вече бе достигнал максимумът си в отделянето на топлина, което в
комбинация с олиото в тенджерата доведе до обилно отделяне на чисто черна
пара.

Решихме, че миш-машът ще почака и първо трябва да оправим проблема с
тенджерата. За целта Митака хвана тенджерата за ушите с дебела хавлиена
кърпа, а аз от любопитство отворих капака...

Оттук нататък действието се разви мого бързо!

... в резултат на което от тенджерата излезе огромен облак черен пушек. Добре,
че беше този пушек, за да се отдръпна назад, защото явно след като той излезе,
в тенджерата проникна кислород от малкото останал чист въздух наоколо, в
резултат, на което олиото пламна и Митака се оказа с тенджера в ръце, бълваща
огън на височина около половин метър!

За щастие вече имахме опит от предната година, когато без да искам запалих един
дървен стол, а и само преди семица се бях борил с метлата, която също пламна,
докато гонех една хлебарка с дезодорант и запалка. Между другото така и не
разбрах защо столът започна да гори. Използвах само една капачка от буркан,
малко фитил от свещ, два грама парафин, счупена на две части кибритена клечка
и половин шише етилов спирт!

Но да се върнем на историята! С изключително прецизни и бързи действия аз
пуснах чешмата в стаята да тече, а Митака сложи все още горящата тенджера
в мивката. Чу се невероятно съскане, а огънят (вече в газообразно състояние)
под формата на огромно кълбо с диаметър около един метър се запъти към
тавана като междувременно обра всички паяжини и очерни стената и входната
врата. Още около минута от тенджерата излизаше бял дим, а в стаята се носеше
гъста мъгла, от която се задавяхме.

Излязохме от стаята като оставихме входната врата отворена, за да се проветри.
В резултат всеки, който минаваше по коридора покрай нашата стая се задавяше и
пожелаваше добро здраве на майките ни!

В крайна сметка нищо лошо не се случи. След два дни в стаята отново можеше да
се диша нормално, а черният дим придаде нов оттенък на олющената боя.


Каква е поуката от историята?

Ако ще готвите - използвайте котлон с регулатор!

А най-добре ползвайте полуфабрикати!